Полезно

Болшинството от проблемите и повредите по топлоизолационните системи възникват на точно конкретни критични места, които са свързани с определени конструктивни детайли. Едно от тези места са прозорците и вратите – връзката на топлоизолационната система с тях и всички принадлежащи елементи (подпрозоречни дъски, водещи шини и кутии на ролетни и други видове щори. Тези връзки трябва да бъдат изпълнени много прецизно и отговорно, за да се гарантира дълъг живот на системата.

Натоварванията на които е подложен един прозорец и съответно които връзката му с топлоизолационната система трябва да може да поеме без да бъде разрушена са много:
- ВЪНШНИ: дъжд, вятър, UV-лъчи, вибрации;
- ВЪТРЕШНИ: стайна температура и влажност на въздуха, движение на въздуха, уплътняване;
- ОТ СГРАДАТА: движение на сградата, толерантност и допуски в размерите;
- ОТ КОНСТРУКЦИЯТА: линейни разширения, натоварвания предизвикани от собственото тегло.

Разположението на самият прозорец спрямо стената зависи също от множество фактори: от конструкцията на стената, възможностите за неговият монтаж и уплътняване, преминаването на изотермите (линии с еднаква температура) през конструкцията и изискванията към оформянето отвън и отвътре. Влиянието на термомостовете и графиката на изотермите трябва да бъдат взети под внимание с голям приоритет още при планирането на конструкцията, за да бъдат избегнати грешки от гледна точка на строителната физика.

При монолитните стени, най-подходящо е разположението на прозореца приблизително в средата на стената. При така разположени прозорци, външното „обръщане“ трябва да бъде топлоизолирано достатъчно добре. Ако прозореца бъде разположен във външната част на стената се увеличава опасността от появата на конденз по стените на вътрешното „обръщане“. При стени с монтирана топлоизолационна система, прозореца може де бъде разположен непосредствено до изолационният слой, който обаче задължително трябва да застъпи дограмата на прозореца, най-малко 4 см. При стени с двоен зид или конструкции с топлоизолационна система и вентилирана фасада, прозорците трябва да бъдат монтирани в топлоизолационният слой или рамката им да бъде покрита от него достатъчно.
 
a) 10°С изотермата е прекъсната и не преминава през конструкцията през цялото си протежение. По прекъсването се образува конденз.
b) 10°С изотермата е преминава през конструкцията през цялото си протежение. Не се образува конденз.
c) 10°С изотермата е преминава през конструкцията през цялото си протежение. Не се образува конденз. Разпознава се още по-изгодното преминаване на изотермите в сравнение с прозореца разположен в средата на стената.

За правилното функциониране на цялата система прозорец/стена освен разположението на прозореца значение има и ширината на строителната фуга оставаща между дограмата и стената. В нормалният случай за нея трябва да се предвидят от 10 мм до 20 мм за да може от една страна да се осигури добро уплътняване, а от друга страна да е на лице достатъчно разстояние за движенията на системата. Какво показва практиката до този момент – тази фуга се запълва с монтажна пяна, като от вън много често, а от вътре почти винаги се пропуска правилното уплътнява – замазвайки директно дограмата.

Какво се случва обаче с отворите в пяната, които остават след отстраняване на монтажните клинове?

Какво се случва с областта под дограмата, която много често остава неопенена по редица причини (прекалено голямо разстояние до стената, наличен бетонен перваз и др.)?

Какво се случва при линейните разширения на прозореца, които при бели PVC прозорци могат да достигнат до около 1,6 мм/м а при цветни PVC прозорци до около 2,4 мм/м? Те притискат вътрешната замазка/шпакловка настрана и образуват фуга, която може де е покрита от тапет например, но не е уплътнена.

В практиката преобладава мнението, че в този случай нищо не се случва, тъй като е „опенено“ правилно. Това обаче е грешно и в случая е на лице строителен дефект.

Какво влияние има този строителен дефект?
От една страна, през така образувалата се фуга в помещението прониква студен въздух, с което като цяло може да се живее. От друга страна (което е основата на проблема и което води до възникване на щети по-късно), във фугата прониква топлият въздух от помещението, който в сравнение с външният въздух има и по-голяма влажност. Този въздух се охлажда и (достигайки температура от 9,3°С) кондензира във фугата и овлажнява монтажната пяната, лишавайки я от нейните топлоизолационни качества. Тя спира да бъде топлоизолатор и води до изстиване на повърхността по обръщането вътре в помещението и повишаване на повърхностната влажност.

В повечето случаи дори не е необходимо да се стигне до кондензиране на влага. За да се развият спорите на голяма част от плесените и мухъла, които се съдържат във въздуха, им е достатъчно дадена повърхност да притежава 80% влажност в продължение само на 5 дена. Тук става ясно защо най-често този проблем се среща около прозорците на спалните помещения, в които се поддържа сравнително по-ниска температурата, а влажностното натоварване е сравнително високо – 1 човек отдава за една нощ около 1 л вода във въздуха.

Така описаният студен термо-мост и неуплътнена и просмукана с влага фуга, водят принудително до образуване на мухъл по повърхностите и в конструкцията. Това води до заключението, че фугата която остава между дограмата и стената трябва да се планира и изпълни много прецизно.

Общото правило е, че отвътре тази фуга трябва да е по-уплътнена отколкото отвън. Това касае уплътняването срещу преминаване на водни пари и означава, че съпротивлението на преминаване на водни пари трябва да намалява от вътре навън, така че при евентуално проникване на влага в конструкцията – тя да може да се „изпари“ навън. Това може да стане посредством много начини – облепване на фугата с каширано с алуминий самозалепващо фолио от вътрешната страна и монтаж на уплътнителна лента или уплътнителен профил от външната страна. Други варианти също са възможни, но принципа трябва да бъде запазен.

Новото европейско нормиране и строително законодателство описва конкретни мерки, които трябва да бъдат взети при строежа на всяка сграда за да бъде предотвратена появата на мухъл. В него ясно се подчертава, че в голяма част от случаите образуването на мухъл е строителен дефект, който се появява в следствие не на грешно поведение на обитателите, а в следствие на щети предизвикани от термо-мост.

Често се задават въпросите: Какво толкова е лошо на изпълнението, след като толкова години и милиони пъти до сега е практикувано? Защо сега се говори за дефект, за нещо, което преди години беше нормално? Отговорът е прост: в последно време страшно много се промени начина по който се строи. Изискванията за уплътненост на „опаковката“ на една сграда са се увеличили многократно и вече се разглеждат дори миниатюрни фуги, които с просто око не могат да се забележат. Това налага полагането на много по-големи усилия при уплътнителните работи за да се отговори на новите изисквания. Липсващата в днешно време обмяна и циркулация на въздуха, покачва неимоверно влагата във въздуха в помещенията, тъй като топлият и влажен въздух не се подменя с по-сух и студен.

През зимата, студеният външен въздух съдържа много по-малко влага от вътрешният. Поради факта, че веществата с различна концентрация се стремят да изравнят тези разлики, водните пари във вътрешният въздух се опитват да преминат навън. Тя преминава през фугите във обвивката на сградата отвътре навън. В даден момент преминаващият навън въздух се охлажда до такава степен, че не може повече да задържа повече намиращата се в него влага и тя кондензира. Тази точка се намира обикновено в топлоизолацията около рамките на прозорците. Ако проникналата влага не може да премине през конструкцията и да достигне външният въздух, започва просмукване на изолацията с влага – образува се студен термо-мост, който води до появата на мухъл.

Впечатляващ в случая е следният факт: Всеки знае, че преди монтажа на топлоизолация, от страната на помещението трябва да се положи парна преграда. Същите хора, които без да се замислят го правят при покривни конструкции, тераси над помещения и др., са искрено учудени, когато чуят, че връзката на топлоизолационната система с прозореца е нужно да се направи по-плътна отвътре от колкото отвън. В случая обаче се касае точно за същият ефект: парна преграда преди топлоизолацията (монтажната пяна в случая).

От всичко казано до тук следва, че връзката с дограмата на прозореца може да бъде разделена на 3 зони, които трябва да функционират правилно през цялото време:
 
ЗОНА 1 разделя вътрешният от външният климат и поема ролята на парна преграда, не пропускайки преминаването на водни пари. Важното при нея е да преминава по цялата площ и без прекъсвания от вътрешната страна на фугата. Температурата на вътрешната повърхност на стената трябва да се поддържа по-висока от температурата на кондензация на вътрешният въздух.

Функционалната ЗОНА 2 подсигурява и гарантира топлинната и звукова изолация. За целта се използват изолационни материали от различни фазери, пени или др. Тази трябва да бъде винаги суха и разделена от вътрешният климат. Тя има за задача да изравни наличните толерантности и допуски в основата, да поеме движенията на конструкцията и да гарантира нейната стабилност. Монтажа на прозореца трябва да бъде съобразен със собственото му тегло, натоварването причинено от ветрове и външно движение, както и с неговите подвижни части и крила. Фиксирането посредством дюбелиране на дограмата, монтаж на конзоли и ъгли трябва да подсигури стабилността на конструкцията.
Преди полагането на топлоизолационният слой, монтираният прозорец, трябва да се проконтролира по следните критерии: дифузионна плътност от вътрешната страна, топло- и шумоизолация спрямо материала от който е изградена стената и стабилност на конструкцията.

ЗОНА 3 трябва да гарантира защита от атмосферните условия. Външната страна на фугата между рамката на прозореца и конструкцията трябва да бъде обработена така, че да не допуска навлизането на вода в системата и контролирано да я отвежда навън. Тя трябва да позволява преминаването на водни пари отвътре навън, предотвратявайки по този начин натрупването на влага в конструкцията.
 
Мерки по допълнително уплътняване срещу вятър (облепване с фолио) са нужни евентуално само при окачени фасади – и в никакъв случай при монтирана топлоизолационна система. По принцип замазаната връзка на ТИС с прозорец се смята за уплътнена срещу вятър. Монтирани фолиа от външната страна могат дори да възпрепятстват правилният монтаж, ако не са дифузионно отворени и не позволяват замазване или захващане на мазилка върху тях. Уплътняването на външната фуга и връзката на прозореца с ТИС срещу навлизане на вода може да бъде постигнато с помощта на уплътнителна лента от експандиран пенопласт, чиято дебелина трябва да бъде съобразена с дебелината на фугата.

В последно време, вместо уплътнителните ленти, в практиката се налага използването на самозалепващи профили, които са конструирани специално за връзка на топлоизолационна система с дограми на врати и прозорци. В зависимост от вида си, те могат да поемат по-големи или по-малки движения, гарантирайки еластичност на връзката. Освен тази си функция те предотвратяват отделянето на мазилката от дограмата и позволяват перфектно права и естетически оформена връзка на системата с прозореца.